безнаказано бюджета му, триото мошеници решават да се насочат към ново поле за кражби и далавери – спортната работа. Тук ролята на спортния директор Петър Георгиев се оказва особено важна, защото той отговаря пред ДАМС за спортната дейност в училището и има неограничени възможности да манипулира информацията, която се изпраща в спортното министерство. Още повече, че представителят на ДАМС в Плевен Пламен Дунчев, който по закон е длъжен да контролира тази дейност, е добър приятел на Петър Георгиев и братя Николови и няма желание да се конфронтира с тях.
Възползвайки се от липсата на контрол, триото започва да приема деца от спортове, по които в училището не се провежда спортна подготовка. Така се осигурява безплатна държавна издръжка за спортистите, а близките до мошениците спортни клубове правят икономия от няколко десетки хиляди лева за храна, квартира и подготовка на спортистите си, немалка част от които отива в джобовете на бандата Николови – Георгиев. Така в нарушение на нормативната уредба в плевенското спортно училище се появяват състезатели по конен спорт, гребане, шахмат и други подобни спортове. А джобовете на бандата натежават още повече.
Друга далавера, носеща не само парични приходи, но и възможност да бъде използвана като средство за изнудване е свързана с нарушаване броя на приетите деца по спортове. Мотивирайки се с липсата на подходящи деца, бандата нарушава държавния прием и приема по-малък брой състезатели по някоя от специалностите. За сметка на това, по други спортове бройката се надхвърля значително.
Тези нарушения не са незначителни и се правят не за доброто на спорта, а за да се „изкарат” пари от клубовете, чиито спортисти се приемат в нарушение на закона.
Скоро триото Николови – Георгиев започва да използва този подход и за да държи в подчинение и зависимост „непослушните” спортни клубове. По това време Ивелин Николов вече отговаря за спортните зали и стадиони в града. Които от своя страна са предоставени за стопанисване на клубовете.
Потърпевши треньори и шефове на клубове споделят, че най-често нарушения се правят с утвърдени спортове като бокс, вдигане на тежести, акробатика и хандбал, като за сметка на тях се приемат много над разрешения брой състезатели по тенис на маса, карате и лека атлетика. Така, чрез приема в Спортното Ивелин Николов изнудва онези клубове, които не желаят да „се внасят” и се опитват да бъдат независими и самостоятелни.
Многобройните далавери се оказаха недостатъчни за бандата и тя намери още един начин да източва пари от бюджета на Спортното училище, като накара директора да вземе на работа като юрист на училището... Тихомир Николов. Така, освен няколко стотачки месечно като заплата, братя Николови получиха достъп и до всички документи в училището, което им предостави неограничени възможности да изнудват директора Димитър Стоев.
Този последен ход им позволи да станат пълновластни господари на Спортно училище и превърна Стоев в подставено лице, фигурант с представителни функции, но без реална власт.
И тук ще се върнем отново към Димитър Стоев, за да обясним нежеланието си да говорим за неговото участие в далаверите на Николови и Георгиев.
Стресът от проверките на прокуратурата, предизвикани от братя Николови след уволнението на Тихомир Николов, изнудването на което беше подложен за да допусне отново мошениците в училището, напрежението от това, че все някога чадърът предпазващ Николови от правосъдието ще бъде свален и далаверите им ще бъдат разкрити, което неминуемо ще постави и него под ударите на закона – всичко това доведе до тежко влошаване на здравословното му състояние и преди дни Димитър Стоев почина. Мир на праха му.
За далаверджиите тази загуба не бе голяма и те моментално уредиха за негов заместник... Петър Георгиев, познат като Петьо Дявола – третия в бандата крадци, ограбваща Спортно училище от години.
Какво ли още може да се очаква от тази банда само времето ще покаже. Убедени сме, че справедливостта рано или късно ще възтържествува, и замесените в ограбването на Спортно училище ще получат полагащото им се правосъдие.
А дотогава – ще продължават да ни говорят за „честност”, „открито управление”, „прозрачност” и „борба с корупцията”.
