
Спасителят е баткото на „бизнесмена”. Казва се Ивелин Николов – лидер на областната структура на ГЕРБ в Плевен. „Бизнесменът” пък е брат му – Тихомир Николов. Тяхната фирма е много тясно свързана с Кръстев. Обслужва компютрите на Районния съд. Доставя хартия, тонер, консумативи. Доставя всичко, от което може да се печели. При това на двойно и тройно по-високи цени. За същите услуги Окръжния съд харчи с пъти по-малко.
Пример. За ремонт на копирната машина в съда Николови взели около 3 хиляди лева. Самата машина струва два пъти по-малко. Служителите в съда недоумяват защо се налага всяка седмица да се зареждат касетите на принтерите. Защо хартията е некачествена и засяда в машините. Защо компютрите им се чупят непрекъснато. Защо се налага да се прави нова компютърна мрежа само няколко месеца след като е направена старата.
Ясно защо. Плевенският районен съд е дойна крава. Николови са „доячите”. Доят като за последно. Не им пука, че ще злепоставят „приятеля” си Кръстев. Компрометират го, но го залъгват с „протекции” и растеж в съдебната йерархия, когато ГЕРБ получи властта.
Близките контакти с Николови и техния „бизнес” станаха причина за нощния запой, последван от екшъна с преследването и в резултат – за уволнението на председателя на Районен съд Плевен Любомир Кръстев.
Междувременно, при опит да прикрие случилото се, „изгоря” и шефа на плевенската полиция Бисер Иванов.
Равносметката. Добра печалба от далаверите в районния съд за лидера на ГЕРБ Ивелин Николов и брат му. Страничен ефект - изгоряха шефа на съда Кръстев и шефа на полицията Бисер Иванов. За ГЕРБаджиите това са допустими загуби. Важното е далаверата да върви.
По време на тези събития, плевенските лидери на ГЕРБ обичаха да повтарят думите „честност”, „откритост”, „прозрачност”. Продължават да ги повтарят и сега.
За такива хората казват „Не ги слушай какво говорят, гледай ги какви ги вършат”.
Използвани са материали от:
Вестник "Стандарт"
Вестник "Стандарт"
Министерство на правосъдието
Вестник "Сега"
Вестник "Стандарт"
Вестник "Стандарт"