Година и половина след като бе уволнен от Спортно училище Тихомир Николов триумфално се завръща там като победител във войната с директора Димитър Стоев. Самият Стоев никога не е изпитвал топли чувства към братя Николови, но се страхува от преследване на правораздавателните органи, заради собствените му далавери. Нещо, което Николови предизвикват чрез контактите си в прокуратурата. Стоев усеща и възможността да „спечели” покрай кражбите на братя Николови и това надделява над неприязънта му. За него обаче, връщането на Тихомир Николов и брат му в училището означава край за неговите собствени далавери. В училището няма място за две банди крадци. И Димитър Стоев се задоволява да получава от триото братя Николови – Петър Георгиев месечна „заплата” за да се прави, че не вижда какво става в Спортното.
По обясними причини, които ще разберете в края на този разказ, няма да говорим повече за Димитър Стоев. Ще споменем само, че новите стопани на училището не започнаха от нулата, а продължиха започнатото от Стоев и го развиха до такива размери, които превърнаха Спортно училище в нарицателно за корупция, кражби и далавери.
Обогатен от опита на предишното си пребиваване в училището, Тихомир Николов решава да не се занимава повече с дребни кражби на нафта и спортни принадлежности, или с опасни за самия него далавери, като продадената за скраб цистерна, а да се заеме с източване на училищния бюджет, който по това време възлиза на около милион и половина лева.
Подпомогнат от Петър Георгиев, познат в спортните среди и сред мошениците в града като Петьо Дявола, Тихомир Николов поставя на входа и изхода на училището свои фирми. По този начин той снабдява Спортното с всичко необходимо, но на такива цени и при такова ниско качество на стоките, че голяма част от парите остават у него. Така без всякакъв риск за крадците, над 300 хиляди лева от бюджета на училището, предназначени за хранителни продукти, оборудване, медикаменти, учебни и спортни пособия, мебели, ремонти, гориво за автобусите и какво ли не още се оказват в джобовете на тези, които в училището наричат „Бандата” или „Триото” – Ивелин Николов, Тихомир Николов и Петър Георгиев.
Този период се оказва „златен” за бизнеса на семейство Николови и с откраднатите от Спортно училище пари те успяват да завъртят сериозен бизнес. Но за това писахме на друго място. Тук ще се ограничим само с далаверите на Николови в училището.
Стотиците хиляди откраднати от бюджета не са достатъчни за да задоволят алчността на бъдещите лидери на ГЕРБ и братя Николови решават... да крадат и от учениците. И в тази далавера са заедно със спортния директор на училището Петър Георгиев.
Започват, като нареждат на служителите в ученическия стол, да намалят негласно порциите в стола. По документи обаче, хранителните продукти са си все толкова. От което триото мошеници прибира още няколко десетки лева. А учениците започват да се чудят, защо храната в стола става все по-малко, супата все по-рядка, а месото все по-малко.
За да изкарат още няколко хилядарки, мошениците прибягват до още един похват – на част от учениците не се продават купони, а „икономисаните” порции се продават повторно на учителите. Така далаверджиите успяват да ограбят едновременно държавата, учениците и учителите.
По подобен начин триото Николови – Георгиев постъпва и с наемите за общежитие. Вместо да отчитат и внасят в бюджета всички пари от наеми, мошениците представят фалшиви справки, в които броят на учениците в общежитието е намален с около 30 %. По този начин успяват да откраднат още няколко десетки хиляди.
Това не е достатъчно за да задоволи алчността на братя Николови и те започват да търсят варианти за нови далавери.
СЛЕДВА...