Преди близо 2 години формалният лидер на ГЕРБ Цветанов решава да посети Плевен и да постави началото на партията в града. Добре режисираната стъпка започва с една сакрална среща с плевенския кмет Найден Зеленогорски. Заигравката в кабинета на градоначалника се оказва успешна. Авторитетът е осигурен, както и интереса на дузина любопитни журналисти.
“Театърът” за плевенската публика преминава успешно с активното участие на една фигура, която днес се е наложила като основоположник на посредствеността в плевенското политическо пространство. А именно - настоящият областен председател на ГЕРБ Ивелин Николов. Същият онзи, който години наред играеше ролята на доверен шофьор и бодигард на местните управници. Същият онзи, който се ползваше и със солидните протекции от тяхна страна. За да бъдем напълно обективни ще добавим, че в много случаи, тяхната подкрепа бе многократно преувеличавана от самия Николов, но смееше ли някой да не му вярва?! Такива бяха времената…, а и публична тайна бяха близките му отношения и съвместните почивки с пиарката Веселинова и дясната ръка на Зеленогорски, заместник кмета Матеев.
И така, на 28 февруари 2007 година, в своя кабинет Зеленогорски приема Цветан Цветанов, Красимир Велчев и Ивелин Николов. Както се казва, разговорът протича на четири очи. И това бе началото, поне в Плевен. Мнозина обаче продължават да си задават въпроса, кой всъщност е бил представителя от общината, участвал в срещата на “избраните” в София и е предложил “нашето момче” за координатор на ГЕРБ в Плевен. Според някой очевидци, в присъствените листове е фигурирало името и подписа на Ралица Веселинова. Според други, репликата е казана от заместника Матеев.
В Плевен пък Зеленогорски демонстрира приятелско отношение към герберистите и бързо ги обзавежда с комфортен офис на авторитетно и удобно място. И нещо повече – лично участва в освещаването на местната централа, застанал редом до бъдещите си врагове. Днес тази картинка предизвиква умиление и размисъл. А може би и поука?! Че всъщност ГЕРБ не е дясна партия и когато началото е послано с лъскави лъжи, няма как да успее дълго да просъществува и заблуждава. Достатъчно е да приведем като пример първите реплики на двамата герберисти: “ГЕРБ” ще търси партньорство със СДС за доброто бъдеще на града” - Цветанов и “С кмета сме добри приятели” – Николов. Заблудата се затвърждава и от наивното пожелание на Зеленогорски: “Оптимист съм за бъдещите ни партньорски отношения с ГЕРБ и пожелавам успех на местната структура”.
До тук с любезностите. От бъдещи партньори и очаквано дясно сътрудничество, в продължение на близо две години в общественото пространство между местните централи на двете партии хвърчат неистови искри и обвинения. Естествено доминира агресивността на герберистите. Призивите им за прозрачност започват да звучат изключително фалшиво и несериозно, като поредната изречена от тях лъжа. Стига се до там, че дори местните социалисти като естествена опозиция се въздържат и публично се разграничават, чрез председателя си Любомир Петков, от „омаскаряването на местната власт”. Една разумна и адекватна позиция, взета навреме. Проявата на лош политически вкус от страна на Николов-Цачева започва стремително да принизява не само собствения им авторитет, но и този на местните политици. Изродената им амбиция, съчетана с липсата на професионализъм, започва да им играе лоша шега. Естествено всички започват да бягат от кочината и прасето. И ако това се отразява зле на имиджа на политиците, то за плевенския електорат бе необходимата истина, която да отвори очите им и да разберат кой за какво се бори. Но каква е всъщност истината?!
Не може да не прави впечатление разбирателството, което цари между плевенския и софийския градоначалник. Всички помнят, че в изборната нощ през 2005 г. на първата си пресконференция, Бойко Борисов благодари за оказаната подкрепа и помощ персонално на няколко политика. Сред първите споменати имена бе и това на Найден Зеленогорски. Няма да изреждам многото доказателства в подкрепа на тезата, че тези кметове се разбират помежду си.
Именно затова обаче буди недоумение последвалото развитие на отношенията между партиите на местно ниво. И най-вече ожесточените нападки на Николов-Цачева по отношение на кмет, община и съветници от СДС. Стил, който демонстративно нарушава границите на разумното политическо поведение, олицетворяващо пълна истеричност и инфантилност. Има нещо нелогично в целия този спектакъл, има действие, което определено липсва. Пъзелът не е пълен и не може да се нареди.
Въпросите са много, отговорът е….времето ще покаже. Още повече сега, когато Зеленогорски вече играе на националния терен, като председател на изборния щаб на СДС. Интересно е какво мисли Борисов за прибързаните изказвания на колегата си Цветанов, в подкрепа на плевенския дерибей Николов. Интересно е дали ще позволи да бъде манипулиран от един бивш лекоатлет с тъмно минало и ниска грамотност, доказана и отразена от всички медии, да проваля мащабния проект за дясно-центристко управление на страната.
Изключително интересно ще бъде и как Зеленогорски ще отиграе създалото се положението. За едни той е Троянския кон на ДСБ, за други - на ГЕРБ. Дали председателят на щаба на СДС ще преглътне местните си проблеми, които сам си създаде, предоверявайки се на близкото си обкръжение или ще се опита да ги разреши. Дали при една среща в Каденабия няма да се намери разковничето?
В крайна сметка, както казах времето ще покаже. Необходимо е търпеливо да изгледаме мача. Селекционерите и треньорите са ясни. Дали идеята за бъдещо дясно-центристко правителство на България ще надделее над лобито на отделните играчи със съмнителни мераци и контакти, било то и бивши лекоатлети от Плевен.
Определено мачът ще бъде интересен. И ние ще го следим.