Началото е обикновено. Семейството на Ивелин Николов се настанява в двустайна панелка в бл.129 на плевенския жилищен комплекс „Сторгозия” в началото на 90-те. Жилището е предоставено на семейството, по линия на бащата-военнослужещ. Тогава всички щатни военни получаваха освен “шапка с пари” и жилище като бонус.По време на първоначалното натрупване на капитали от бандитските групировки през 93-95-та фамилията бързо се замогва и сменя панелката с луксозен тристаен апартамент в центъра. Връзките на братята с подземния свят осигуряват приличен стандарт на живот и семейството дори започва собствен бизнес. Ивелин използва влиянието си сред спортните среди и заема крупни суми за различни бизнес авантюри. Бързият провал на тези далавери обаче го правят длъжник на доста влиятелни и небезопасни хора. За да отърват популярното по онова време „бетониране”* на пишман бизнесмена Ивелин Николов, семейството продава апартамента в центъра и се изнася на противоположния край на Плевен, този път в жк „Дружба”. Жилището им отново е панелка, в блок 413 в най-отдалечения микрорайон – четвърти, по онова време изключително мрачно място, с преобладаващо ромско население.
Притаили се за няколко години на „Дружба” Николови изчакват да се успокоят кредиторите им и постепенно започват да опитват нови начини за забогатяване.
Късметът им се усмихва с победата на Тереза Маринова на олимпиадата в Австралия. Ивелин Николов бързо експлоатира познанството си с плевенчанката и „урежда” отмъкването на Маринова от треньора й Топузов като я продава на Христо Марков.
Усетил златната възможност да завърти бизнес, Николов започва да обикаля институции и фирми, представяйки се за „единствен представител на Тереза Маринова”. Под предлог, че представлява бизнес интересите на плевенчанката, Ивелин Николов си урежда няколко апетитни далавери и не пропуска за нейна сметка да натрупа значително състояние. Прави го толкова нагло, че семейството на олимпийската шампионка е убедено, че „единственият представител” сериозно е ощетил тяхното момиче.
Това не притеснява фамилията Николови и те демонстрират своето благосъстояние. Купуват огромен апартамент „на пъпа на града”, на ул. „Парашкев Цветков” № 30, до училище „Цветан Спасов”. На този адрес са регистрирани всички фирми от „златния период” на фамилията Николови – 2004-2006 година.
Независимо от огромния размер на апартамента, семейството решава през 2005 г., да инвестира в още едно огромно луксозно жилище на същата улица, само на няколко десетки метра от старото. Е, то е за малкия брат, който заживява пробно с треньорката по карате Милена Кирниколова. Между другото и тук избора не е случаен. При Милена тренират двете дъщери на известна плевенска прокурорка Искра Ганева. Но това е друга тема.
Според вещи в бизнеса с недвижими имоти, стойността на купените от семейството на Ивелин Николов жилища възлиза на няколкостотин хиляди. Ако прибавим към тази сума и огромните средства, вложени в ремонт на вече закупените апартаменти, в луксозно оборудване и обзавеждане, излиза, че само за няколко години работа като чиновници Ивелин и Тихомир Николови са успели да скатаят толкова пари, колкото останалите семейства не могат да съберат за цял живот.
С какъв честен и почтен труд или порядъчен бизнес е възможно да се спечелят толкова пари? Може би темата трябва да позаинтересува т.нар. комисия “Кушлев”?Цялата тази преуспяваща жилищна сага обаче по никакъв начин не притеснява Ивелин Николов. Зад гърба му стоят прокурори, съдии, полицаи – бивши и настоящи, лидера на партия Герб – Цветан Цветанов, който твърди, че стои зад всяко негово действие, което предварително е съгласувано.
Не е ли цинизъм именно Николов да говори за морал и прозрачност, когато през целия си живот не е извършил едно почтено действие и един морален акт, заради който поне той може да се нарече Достоен Човек? Времето ще отсъди.
__________________________
* Използван от мафията метод за погасяване на дългове, при който длъжникът става част от основите на новострояща се сграда.
